Амфетамин – медикамент, превърнал се в дрога!

Преди 132 години един румънски студент в Берлин синтезира първата субстанция с възбуждащ ефект, наречена по-късно амфетамин. Първоначално тя била ползвана като медикамент, а впоследствие започва кариерата си на дрога.

Румънският специализант по медицина в Хумболтовия университет в Берлин Лазар Еделеану за пръв път успява да синтезира малко количество от въпросната субстанция, провеждайки експерименти за докторската си работа.

Потенциалът на откритото от Еделеану органично съединение е разпознат едва 40 години по-късно в САЩ. Алергологът Джордж Пайнз и биохимикът Гордън Ейлс съзират в него синтетична, а следователно и значително по-евтина алтернатива на произвеждания на растителна основа препарат против астма “Ефедрин”.

Гордън Ейлс е създател и на наименованието “Амфетамин”. През 30-те години на миналия век фармацевтичните фирми откриват потенциала на амфетамина и разработват на негова основа цяла палитра от продукти – за инхалиране и гълтане.

Мигрена, полиомиелит, депресии, епилепсия, Паркинсон, импотентност, колики, морска болест – списъкът на здравните проблеми, лекувани през 30-те години в САЩ с помощта на амфетамини, е дълъг.

Регистрирани са 39 официални негови приложения. Така милиони хора – по съвсем легален начин – привикват към възбуждащите свойства на амфетамините. Това е въздействие, което било систематично използвано и от Армията.

Появилият се на германския пазар през 1938 година високодозиран препарат “Первитин” бил масово даван от Вермахта на войниците по времето на Втората световна война. Хора, които са го взимали, определят ефекта му така: човек просто не познава умора, чувства се в еуфория, оптимистично настроен е и в състояние да изкара и по три денонощия без сън.

Амфетаминът и неговите производни могат да поддържат човек бодър, активен и приемливо работоспособен до 48 – 72 часа, дори без никакъв сън или храна. При лишаване от вода, действието им се запазва около 24 – 36 часа. След изтичането на този срок, обаче настъпва тежко физическо изтощение.

Хората се обездвижват, телесната им температура се понижава и изпадат в кома. Ако не се положат специални медицински грижи за тях (поставяне в безопасно странично положение, венозна рехидратация, изкуствено хранене), пострадалите може да умрат от дехидратация, хипотермия и общо физическо изтощение.

Към амфетамина и неговите производни бързо се развива голям терапевтичен толеранс (до 100 пъти по-голям от терапевтичните дози – 5 – 15 mg). Това често става причина за предозиране и отравяне с тях, тъй като пристрастеният иска бързо да усети тяхното въздействие, но не може да определи точно необходимата му доза.

Възникналото чувство за бодрост, сила и лекота води до буйно, понякога и агресивно поведение. Често възникват последващи отравяния с други психоактивни вещества, защото амфетамините потискат типичните усещания, свързани с техния прием. Така пострадалият не може да прецени какви количества поема.
Освен умората, амфетамините неутрализират усещанията за жажда, глад, горещина, студ, задух и други. Употребата на амфетамини в пренаселени, и задимени места може да доведе до смърт вследствие на задушаване, дехидратация или физическо изтощение.

Амфетамините не създават физическа зависимост, но за сметка на това наред с кокаина, екстазито и другите стимуланти създават изключително силна психическа зависимост, която е много трудно да се преодолее. Особено тежък е периодът от първите две седмици след последната употреба, включващ нервни кризи, безсъние, умора и невъзможност за концентрация.

В Република България амфетаминът и неговите производни са обявени за наркотици. Тяхното несанкционирано производство, пренасяне, притежаване и разпространяване се преследват от закона.