Аспержите - забраненият зеленчук в България

Знаете ли, че преди 9 септември България е била един от големите производители и износители на аспержи? В последствие употребата им била умишлено изкоренена и забранена, защото се считали за буржоазна храна.

А аспержи могат да се отглеждат във всеки селски двор, нищо че името им се свързва само с кралски трапези. През XV-XVIII век придобиват огромна известност във Франция и Германия и стават известни като кралския зеленчук.

И то не само защото били любими на кралския двор, но и защото на места е било забранено да се продават. За да може цялата продукция да отива директно в кралския двор.

Аспержите са описани е в романите на Хемингуей и Фицджералд. От тях става ясно, че ако не се превърнат в ястие, от тях става чудесна украса за букети.

Римляните са ценели лекарствените свойства на растението, защото са смятали, че действа добре на нервите и дори пази от уроки.

Аспержата – един екзотичен зеленчук, но много вкусен и полезен, който едновременно е великолепна украса за дома, градината или букета – братовчед на аспарагуса.

Аспержата е многогодишно растение. Захваща се лесно, от семе и расте с години, като дава месести корени (плодна част, годна за консумация) след втората година.

В почвата коренът е крехък, сочен. Бере се внимателно сутрин, препоръчително ежедневно, за да се стимулира растежа. Подходящ е за супи, каши, ястия, гарнитури.

Познати са три вида:

Бели аспержи — Те са под земята, отрязват се и се продават като зеленчук.
Зелени аспержи — Ако стъблата минат над земята те се оцветяват в зелено.
Лилави аспержи — Лилавите аспержи са познати от Нова Зеландия и Австралия. Те растат като зелените аспержи над земята. Подобно на зелените не се белят. На вкус са малко по-сладки от другите видове. Те губят лилавия си цвят след като се сварят.

Аспержите се сервират обикновено като гарнитура. На пресни можем да се радваме много малко, тъй като се намират само от втората половина на април до първите дни на юни.

Срещат се в рецептите на средиземноморската кухня, както и в северно – европейската, азиатската или американската. Най-вкусни са с масло или сос винегрет.

Можем да ги ядем с пръсти, ако до чинията си имаме купичка с вода. Тогава, с края на пръстите на едната си ръка взимаме аспержата, придържайки я едновременно от долу с вилица, която държим с другата ръка. Яденето започваме от най-крехката част, тоест от главата.

Добре приготвените аспержи могат да се ядат и само с вилица. Трудно могат да се режат напряко, тъй като са влакнени. Затова ги режем по дължина, а нарязаните ленти навиваме около вилицата.