Днес Аспаруховият мост има рожден ден

На 8 септември 1976 г. във Варна е открит Аспаруховият мост!  Той се намира  в град Варна и свързва кварталите Аспарухово и Галата с централната част на града.

Аспаруховият мост е единствената връзка през плавателния канал, свързващ Варненското езеро с Черно море. Той е част от магистрала Черно море и Европейски път E87.

Пуснат е предсрочно в експлоатация на 8 септември 1976 година, като е открит от председателя на Държавния съвет Тодор Живков.

Преди построяването на днешния Аспарухов мост край Варна, свързващ двата бряга на канала „море-езеро“, от 1939 г. там функционира клапов мост със същото име.

Старото съоръжение има подвижна част (клапа), която се повдига, когато по канала трябва да премине кораб с по-голяма височина.

Самия мост бил проектиран за канал с широчина 100 м., със среден отвор, широк 30 м. Подвижната част, система “Шерцер” изработена от германската фирма МАН се отваряла само за две минути и половина.

Трафикът е бил изключително активен. Но преминаването на корабите под клаповият Аспарухов мост било истинско изпитание за морските вълци.

За да се намали риска, в канала били поставени специални отбивачи – железобетонни колони, забити в дъното и облицовани с дърво, които да поемат ударите от отклонилите се кораби и да ги насочват при навлизане в отвора на моста.

В ранния следобед на 28 януари 1975 г. съветският кораб „Павел Постышев” тръгва от варненския рейд към пристанището, във Варненското езеро.  Както са полага, на борда се намира български пилот, който трябва да насочва движението по канала.

Точно в 14,50 минути пилотът докладва по радиостанцията: „ Съборихме Аспаруховия мост!” Диспечерът не може да повярва на чутото.

Съветският кораб се е блъснал пряко в моста и последствията са наистина страшни. Събореното съоръжение прекъсва всички комуникации между двата бряга.

Спира корабоплаването, автомобилния транспорт и пътя на хората. Близо месец кварталите “Аспарухово” и “Галата” остават напълно откъснати от Варна.

Веднага, след сблъсъка в Аспаруховия мост милицията бързо отвежда капитана на „Павел Постышев”, българския пилот и рулевия, за да им вземе алкохолни проби.

Междувременно по двата бряга на канала се струпват хора и коли – работниците приключват трудовия си делник и искат да се приберат в града, но до другия бряг не може да се стигне.

Доброволци монтират набързо понтонен мост и по него тълпата иска бързо да премине до другия бряг. Хората натежават, настъпва хаос, понтонът в средата се наклонява и част от хората политат във водата.

Един от милиционерите започнал да гърми във въздуха с пистолета си, за да спре народа да се качват повече. Хаосът нараства.

Подгизналите и премръзналите варненци, които изпадат от понтона, успяват да се доберат до брега и търсят начин да се подсушат и сгреят от студа.

В командната зала на Аспаруховия мост заседават всички големи варненски партийни и държавни шефове, начело с първия секретар на ОК на БКП Тодор Стойчев, кандидат-член на Политбюро.

В този момент звъни телефонът от София и министърът на транспорта Васил Цанов пита: „Колко са удавените?“.
Тодор Стойчев отговаря: “Няма удавени, има намокрени!“.

През следващите дни варненските власти се чудят как да възстановят транспортните връзки между двата бряга на канала. Тежката авария с моста налага бързо демонтирането му и за да не спира движението, са направени два временни понтона.

От изоставена линия край гарите Страшимирово и Тръстиково са пренесени и монтирани два железопътни моста, единият от които е устроен като подвижен.

Така още на 15 февруари 1975 г. е възстановена връзката между двата бряга и варненци си отдъхват.

Той действа безотказно в продължение на година и половина, докато бъдат пуснати в експлоатация новият корабоплавателен канал и новият Аспарухов мост – естакада. Това става на 8 септември 1976 г.