Дрян - вълшебното българско дърво

Дрянът е единственото дърво в гората, което посрещна пролетта отрупано с цвят. Според народната традиция той е символ на здраве и дълголетие, затова от дрянова клонка се правят сурвачките, а по пъпките в новогодишната баница се мери късмета на всеки.

Старите българи знаят, че дрянът не се бои от сняг и слана, защото има уникална защита срещу измръзването на цветовете. Във всяка пъпка има от 13 до 24 цветчета, които цъфтят едно след друго в продължение на две седмици. И ако върху първите цветове падне сняг или слана ги попари, то следващите се оплождат.

Дрянът присъства в живота на хората от незапомнени времена.Още поета Вергилии възпява качествата му в своите стихове. В народната медицина с отвара от плодовете му се лекува простуда и треска, а с отвара от листата – стомашночревни болести.

В Кавказ от дрян правят така наречения витаминен “лаваш”. С него по време на Първата световна война били излекувани от скорбут войниците на Кавказкия фронт. Лавашът представлява претрити и изсушени на тънък слой плодове от дрян.

В древна Гърция и Рим осолявали или мариновали зелените плодове и ги консумирали подобно на маслини. Според легендата Ромул очертал границите на бъдещия Рим с копие, направено от дрян, а после го забил в земята и от него там израснало първото дряново дърво.

От дрян са се правели най – здравите и красиви оръжия, най –сладко свирещите кавали. Твърдата дървесина позволявала да бъде шлифована до блясък, а по – късно в нея вплитали и сребърни инкрустации.