Любопитно

Календарът:

Календарът е изобретен, за да могат хората да организират дейностите си във времето. Това обаче се оказало трудна задача. Нито една от познатите днес календарни системи не може да отброи с абсолютна точност времето.

Думата календар идва от „календа“ – в древнoримския календар така се наричал първият ден на всеки месец. А думата „календа“ пък произлиза от латинския глагол calo (неопр. форма – calare) – „обявявам, провъзгласявам“ (същият корен има англ. call), защото римските понтифекси, следящи за времето, в този ден публично обявявали началото на новия месец. В този ден древните римляни плащали дълговете си, които записвали в личния си „календариум“. Този тефтер за сметки дал името на понятието календар.

През 45 г. пр.н.е. в древен Рим се въвежда нов календар на базата на стария етруски календар и на египетския календар, т.нар Юлиански календар, на името на Гай Юлий Цезар.

Той се състоял от 12 месеца, чиито имена общо взето са се запазили до наши дни. Годината започва с Март (в чест на бог Марс), следван от Април ( Aprilis, aprio, което означава „отварям“ – пролетта се „отваря“), Май (в чест на Майя, богинята на плодородието), Юни (в чест на Юнона, жената на Юпитер), Quintilis („пети“, по-късно – Юли, в чест на Юлий Цезар), Sextilis („шести“, по-късно – Август в чест на Октавиан Август), Септември (September – „седми“), Октомври (October – „осми“), Ноември (November – „девети“), Декември (December – „десети“), Януари (в чест на бог Янус) и Februarius („месец на пречистване“). През няколко години се въвеждал 13-ти месец – Мерседоний (Mercedonius).

С реформата на Юлий Цезар били въведени различен брой на дните в месеците, имал 365 дни в годината и се добавял един ден във февруари на всеки 4 години през т. нар. „високосна година“.

Новата година започвала от 1 януари, както се прави и днес, а в този ден в Римската република се избирали консули, които ще действат за срок от една година.

Юлианският календар давал грешка от 1 ден на всеки 128 години. През 16-ти век, папа Григорий реформирал календара, заради съществените различия между лунния календар, който се определя деня на Пасхата и деня на пролетното равноденствие.

Григорианският календар е слънчев календар, зависим от периода на завъртането на Земята около Слънцето, който е 365,2422 дни от 24 часа по 60 минути, всяка по 60 секунди. Средната тропическа година е 365 дни, 5 часа, 48 минути и 45.5 секунди. Тя варира слабо, с една до две минути, в зависимост от началната точка.

За разлика от католическата църква, източноправославната църква по това време отказва да премине на Григорианския календар.

Първоначално християнската Коледа е свързана с дните на зимното слънцестоене (20 декември), а поради грешки натрупани в Юлианския календар спрямо Григорианския, православната Коледа се отмества 13 дни по-късно – на 7-ми януари.

Григорианският календар е възприет в различните страни по различно време, като този процес продължава почти три века и половина. Въведен е в България със закон, гласуван от Народното събрание на 14 март 1916 г., като отчитането на времето единствено по нов стил започва от 1 април 1916 г. според юлианския календар (14 април според григорианския календар).

Follow by Email
Facebook
Google+
https://quizshow.online/kalendarat">
Twitter