Спирулина това е синьо-зелено едноклетъчно водорасло, което вирее в алкална среда в езерни води. Отглежда се най-вече в изкуствени условия, тъй като при събирането и от естествени източници има риск от наличие на замърсяване с различни токсини.
Спирулина е един от най-богатите естествени източници на антиоксиданти, освен това тя съдържа 25 пъти повече провитамин А от суровите моркови и 50 пъти повече органично желязо от суровия спанак.
Тя е и три пъти по-богата на витамин Е от суровия пшеничен зародиш, а концентрацията на протеини в нея е три пъти по-голяма, отколкото в червеното месо, рибата и пилетата.
Спирулина е богат източник на витамин C и специфични полизахариди, които се характеризират с имуностимулиращи свойства.
Има 15 различни вида спирулина, но основно внимание се обръща на 3 от тях (Spirulina platensis, Spirulina maxima и Spirulina fusiformis), заради висока им хранителна стойност и проучените ползи за здравето.
През деветдесетте години в САЩ и Европа започва бум на употреба на спирулина. Още през 60-те благодарение на научните изследвания на френската фирма Соса Текскоко света научава за ценните качества на спирулината.
По-късно през 70-те много учени са смятали , че с помощта на протеина в спирулината световният глад ще бъде ликвидиран и чак към края на периода изследванията се насочват върху полезните качества за здравето на човека.
Съществува информация за спирулината още от времето на ацтеките. Първото й описание дава завоевателя на Мексико – Кортес. Той разказва, че по повърхността на езерата в Мексико плавала зелена мръсотия, която се отглеждала от индианците.
Те събирали реколтата в кошници, сушели я на брега и после я продавали. Спирулината се употребявала като добавка към царевицата, фасула и тиквата – основната храна на местното население.
Изследване през 2005г. , проведено под ръководството на д-р Бикфорд, професор в Университета на Южна Флорида и Националния институт по наркология в САЩ, показва, че плъхове, хранени с добавена спирулина в храната, са получили 75% по-малко поражения на мозъка след прекаран инсулт. Същите тези плъхове са се възстановили по-бързо и по-качествено.
През 2002 г. изследване от Индийския университет в Хайдарабад сочи, че употребата на спирулина възпрепятства повишаването на нивото на циклоксигеназа-2, която е свързана с развитието на някои ракови заболявания.
Спирулината има високо съдържание на хлорофил, който укрепва имунната система и спомага за изхвърлянето на токсините от кръвта.
Според проучване от 2006 г., дневна доза от 5 g Спирулина в комбинация с добавка на цинк може да намали количеството токсичен арсен в организма почти наполовина.
Има предположения, че Спирулина може да се свърже и с радиоактивни изотопи, което я прави полезена и при лъчетерапия.
Не бъркайте обаче спилулина с хлорела. Въпреки че са много сходни, единственото, което ги свързва, е един и същи растителен вид.
• Хлорелата е зелено едноклетъчно водорасло с ядро
• Спирулината е синьозелена, многоклетъчна цианобактерия без ядро
• Спирулината може да достигне до 100 пъти по-голям размер от Хлорелата
• докато Хлорелата има кръгла форма, Спирулината е спираловидна
• и двете растения са добри източници на нуклеинови киселини, но в един грам Хлорелата ги съдържа почти два пъти повече от Спирулината
• Хлорелата има твърда и несмилаема стена и затова изисква допълнителна механична обработка преди консумация. Този процес се отразява и в крайната цена на Хлорелата, която е по-скъпа от Спирулината
• Спирулината има смилаема обвивка
• Спирулината и Хлорела се различават и по съдържание на хранителни вещества – Спирулината съдържа повече незаменими аминокиселини, желязо, протеини, витамин В, С, D и Е
• Хлорелата не съдържа такова количество желязо, белтъчини и гама-линоленова киселина колкото Спирулината
• Хлорелата съдържа почти два пъти по-голямо количество хлорофил в сравнение със Спирулината
