Мандрагора- ръката на дявола!

Коренът на мандрагора се е използвал в окултните практики на същия принцип, както се използват восъчните фигури.

През Средновековието в Западна Европа популярността на мандрагората нараства дотолкова, че тя се приемала за чудотворен талисман и растение способно да излекува всичко.

Англосаксонците я считали като изпитано целебнo средство срещу случаи на демонично обладаване.

В европейското вещерство мандрагората е една от най-известните билки, която се използвала за изработка на кукли фамилиари, носена като защитен амулет, за привличане на любов, плодовитост и като сексуален стимулант.

За нея се е смятало, че присъства в градината на всяка вещица. Тя е и сред основните съставки в рецептите за знаменития вещерски летящ мехлем.

Повсеместно поверие е било, че мандрагората вирее на тъмни места, под сянката на обесник или там където са погребани престъпници.

Приписвало й се и качеството да излъчва светлина през нощта, поради което е наричана дяволска свещ. Същото поверие се срещало и сред маврите от Андалусия, където се назовавала като кандилото на джиновете.

Сред други от приписваните качества на мандрагората е способността й да открива заровени съкровища, да създава пари и да осигурява богатство за притежателя си.

Съществува вярването, че ако посред нощ човек остави пари до мандрагора на сутринта те ще се удвоят.

Поради тази причина се е смятало, че онези които били заможни без явен източник го постигали чрез нейното съдействие. 

В някои европейски страни като  Германия коренът на мандрагората служел като дух фамилиар, който носел щастие и късмет на притежателя си. Френските рибари от областта Сентонж носели нанизи от него за да бъдат опазвани от инциденти и нещастия.

В Мала Азия коренът бил използван като талисман, на който се придавали свойствата да предпазва от оръжия, да премахва заболявания и дори да прави притежателя си невидим.

Съществуват и легенди, че магическият пръстенът на Соломон съдържал парче корен от мандрагора, а Александър Велики дължал победите си на такъв талисман.

Най-честата практика след сдобиване с корена била накисването му във вино, след което се завивал в червена и бяла коприна. По този начин се смятало, че така придобивал способността да отговаря на въпроси за бъдещето. 

Южните славяни при изкопаване го измивали с мляко, избърсвали го внимателно и го загръщали в плат, след което го поставяли в сандъче, което се пазело стриктно.

В Германия и Франция за корена се полагало изключителна грижа, като се измивал периодично с вода или червено вино, след което се завивал в коприна или кадифе и се съхранявал в тапицирана кутия.

В някои случаи се изисквало да му се оставя храна и питие два пъти дневно. В Германия съществувало вярването, че ако корените от мандрагора бъдат лишени от своите измивания, те ще плачат като пеленаче докато нуждата им не бъде изпълнена.

Съответно, ако за тях се полагат добри грижи те ще се отблагодарят, като донесат охолство и благополучие на домакинството и ще го защитават, но ако грижите за тях бъдат занемарени това ще се отрази в лош късмет и нещастие. 

Едно от най-известните поверия свързано с изваждането на корена на мандрагората е, че при опит за изравяне тя издава пронизващ вик, който може да убие всеки който го чуе.

Това най-вероятно произлиза от факта, че прието вътрешно растението предизвиква страховити халюцинации, които водят до лудост, а в големи дози е смъртоносна отрова.

Опасността може да се избегне, ако човек запуши ушите си, така че да избегне смъртоносния вик, а коренът бъде изкаран от земята като за него се върже куче, в някои описи то трябва да бъде черно и което ще загине вместо човека.

Германският историк Х. Рахнер разисква тази практика и някои магии с мандрагора, като разкриващи асоциация с подземния свят и най-вече с Хеката и нейните кучета.