Любопитно

„Най-голямата грешка в историята на човечеството“

Усядането на човека е било най-голямата грешка в историята на човечеството, твърди Джаред Даймънд, специалист по еволюционна биология и носител на наградата Пулицър.

Да, когато хората усядат, на практика започва удивителният възход на техния вид и само за 10 000 години числеността им нараства от 4 милиона на близо 8 милиарда.

Въпреки това обаче американският учен смята, че усядайки, хората са си създали огромни проблеми, които и до днес предопределят съдбата им.

Когато ловците и събирачите усядат и стават земеделци и скотовъдци, този избор води до най-гигантския обрат в поведението на един вид в историята на Земята.  Бог първоначално заселва Адам и Ева в Рая, но после те са принудени да го напуснат.

Следват какви ли не беди. Каин убива Авел. Бог изпраща потопа. Градежът на Вавилонската кула завършва с фиаско. Историите за Авраам и неговите потомци са пълни с ежби и заговори. Сушата, епидемиите и войните са главни теми в Петокнижието.

Всичките тези кризи произтичат именно от усядането на хората, което всъщност се оказва тяхното грехопадение. От друга страна същите тези катастрофи дават тласък и на гигантската културна еволюция, през която преминава човечеството.

В продължение на десетки столетия хората водят номадски живот. Като ловци и събирачи те на малки групи се местят от едно място на друго и отлично се пригаждат към този начин на живот.

В това общество няма собственост, няма и някакви значими йерархии. Уловът и събраното се поделят. А доколкото още не съществуват начини да се трупат запаси, на хората не им остава нищо друго, освен да разчитат едни на други.

Антропологът Кристофър Бьом отбелязва, че егоистите са били наказвани, а понякога дори прокуждани или убивани. При тези условия усещането за равенство, справедливост и общност се превръща в централна морална инстанция.

Но защо тогава преди 10 хиляди години настъпва толкова драматична промяна? Случило се е навярно следното: След края на Ледниковия период определени региони вече предлагат толкова богата храна, че част от малките групи хора престават да се местят.

В близост до биваците им случайно се разсаждат растения, чиито плодове жените започват да събират – така възниква земеделието. А когато ловците се връщат в бивака, носейки не само месо, но и живите малки на убити животни, постепенно започва опитомяването и възниква скотовъдството.

В резултат населението започва бързо да расте, защото майките отбиват децата много по-рано и раждат повече. В същото време обаче отделният човек е подложен на много повече страдания. Находки на скелети от онова време доказват, че хората остават дребни на ръст и умират по-млади, отколкото преди.

Американският икономист Самюъл Боулс изчислява, че селските стопани влагат много повече труд от ловците и събирачите, за да се доберат до същата дневна доза калории. Освен това тяхната прехрана обикновено е твърде еднообразна, а това предизвиква различни нови болести.

Новата храна променя и флората в човешката уста – и така възниква кариесът, който оттогава тормози човечеството. Увеличават се и чревните паразити, а поради контакта с опитомените животни върху хората се прехвърлят различни животински болести.

И още: хората живеят все по-нагъсто, а това улеснява избухването на епидемии, които започват да върлуват още по-жестоко с възникването на градовете. В Библията често става дума за загиващи градове – от Содом и Гомора та чак до Вавилон.
Така изчезва и солидарността на някогашните общности на ловците и събирачите. Защото човек, който може да трупа запаси, вече не е зависим от солидарността на другите. С усядането на хората възниква и собствеността, която бързо развива своя собствена, фатална динамика.

Собствеността иска защита, а за тази цел патриархът има нужда от синове. Но само един от тези синове наследява.

По DW

Follow by Email
Facebook
Google+
https://quizshow.online/nay-golyamata-greshka-v-istoriata-na-chovechestvoto">
Twitter