Най-известните изобретения, направени от жени

Ако се състави списък на най-известните изобретения, направени през последните няколко века, то сред авторите им ще има много малко жени.

При това проблемът не е в това, че жените не са изобретателни или нямат творчески усет – просто те се сблъскват с многобройни препятствия при получаването на признание за своите идеи.

В зората на ХХ-ти век Мери Андерсън (Mary Anderson) за първи път посетила Ню Йорк.
По време на пътуването си Андерсън пътувала с трамвай през заснежения град.

Направило и впечатление, че на водача му се налагало да спира на всеки няколко минути, за да почиства предното стъкло от снега. Тогава всички водачи така правели и когато валяло дъжд или сняг, било истинска напаст, с която се налагало да си имат работа.

Връщайки се у дома, Андерсън разработила специален държател на шпиндел, който с помощта на ръчка бил закрепен към външната страна на предното стъкло. Когато на водача му трябвало да почисти стъклото, той просто дърпал ръчката и уредът почиствал стъклото.

Андерсън получила патент за уреда си през 1903 г. и само след десет години хиляди американци започнали да карат автомобилите си с нейното устройство.

Рейчъл Фулър Браун (Rachel Fuller Brown) и Елизабет Лии Хазен (Elizabeth Lee Hazen) работели в Държавния департамент на здравеопазването през 1940 г., но Хазен се намирала в Ню Йорк, а Браун била в Олбани.

Въпреки милите, които ги разделяли, те активно си сътрудничели цели 10 години в процеса на създаване на първия успешен препарат, борещ се с гъбичките.

Браун и Хазен попаднали на ефективен организъм, убиващ гъбичките и безопасен за човека. Случило се през 1950 г. Те нарекли препарата си нистатин. В сегашно време лекарствения препарат се продава под различни търговски наименования и лекува гъбичните инфекции, които въздействат на кожата, половите органи и червата.

Няма никакво съмнение, че много кулинарни шедьоври са се родили случайно, но сред тях специално внимание трябва да се отдели на един от най-издържливите и вкусни – шоколадовите бисквитки.

Рут Уейкфилд (Ruth Wakefield) работела като лекар-диетолог и хранителен лектор. Един ден тя се сдобила със стара къща-хостел в предградията на Бостън. Там изморени пътници плащали пътна такса, закусвали и нахранвали конете си.

Един ден през 1930 г., Рут изпичала бисквити за посетителите на хотела, в които по рецепта трябвало да се добави разтопен шоколад, но жената много бързала, затова взела обикновен шоколад Nestle, разчупила го на малки парчета и го добавила към тестото като предполагала, че по време на печенето шоколада ще се разтопи самичък.

Вместо това обаче шоколадът не се разтопил и останал на парченца и по този начин се родили бисквитките с шоколадови парченца. Компанията Nestle забелязала, че в щата Масачузетс нараснали продажбите на техния шоколад.

Представители на компанията се срещнали с Уейкфилд да разговарят за нейните бисквити, които много бързо придобили известност сред туристите. По предложение на Рут пуснали поточна линия. В замяна на това Рут била пожизнено обезпечена с безплатен шоколад

В края на XVIII век се появила протестантска религиозна секта, известна като Шейкъри. Главните ценности на тази секта били комунния начин на живот, равенство между половете и упорита работа.

Табита Бебит (Tabitha Babbitt) живеела в шейкърска общност в Масачузет и работела като тъкачка, но през 1810 г. тя измислила начин да облекчи натоварването в работата на своите събратя.

Тя забелязала, че режат греда със специален трион с две дръжки. Въпреки, че натоварването на двамата мъже било еднакво, гредата се разрязвала само тогава, когато трионът се движел напред, а при обратното движение нищо не ставало.

Бебит си помислила, че това е чиста загуба на енергия и създала прототип на циркулярен трион, който по-късно започнал да се използва в дърводобивната промишленост.

Тя измислила триона с кръгови остриета и затова всяко движение имало смисъл. Но по заповед на общината, Бебит не получила патент за изобретението си.

Но адмирал Грейс Мюрей Хопър (Grace Murray Hopper)заслужава уважение за нейната роля в компютърната индустрия. Адмирал Хопър започнала служба през 1943 г., в Харвардския университет, където се трудела над създаването на първия мащабен компютър в САЩ.

Тя била трето лице в проекта, но написала ръководство за операциите, което ползвали последователите и. През 1950 г. адмиралът изобретил компилатор, който трансформирал английските команди в машинен код.

Това означавало, че сега програмистите можели да създават кодове по-лесно и с по-малко грешки. Адмирал Хопър контролирала също разработката на общия бизнес ориентиран език COBOL, който бил един от първите компютърни езици.

Адмирал Хопър получила много награди за извършената от нея работа и освен това в нейна чест бил наречен американски военен кораб.