Очарователните пророчества от времето на пътешественика Паул Диенах за 3906 година

От 1921 до 1922 г. швейцарският учител Паул Диенах изпада в кома в болница в Женева. Когато се събужда отново, той не само има нови придобити познания по физика, но живее в тялото на известния учител по физика Андрю Норям през 3906 г.

Когато Динах се събужда от комата, той се оказва обратно в 1922 г., но с невероятното количество знания и информация, които е научил за тази една година прекарана в бъдещето.

Знаейки, че не му остава много време, Диенах решава да си направи дневник, в който да запише всичко, което успее да си спомни от своето невероятно преживяване.

След като записва опита си, той  публикува книгата си “Долината на розите”. Въпреки това, тя се среща  много съпротива от църквата, военните, масоните и науката и те успяват да запазят книгата в забвение за дълго.

През 3906 г. заради злополука професорът по физика Андреас Норам е на смъртно легло. Когато се събужда , той изведнъж се оказва  Паул Диенах и говори на неизвестен език, който в бъдещето е идентифициран като остарелия швейцарски-немски език.

В книгата си авторът посочва, че хората на бъдещето са разбрали напълно особената медицинска ситуация на Диенах, която те са нарекли ​​“съзнателно плъзване“ и му разказали възможно най-много за историческите събития, които стават в периода между 21 и 39-ти век.

Единственото, което му спестили, била точната история на 20-ти век − в случай, че съзнанието на Паул Диенах се върне обратно към първоначалното си тяло и епоха (както е направил) − те смятали, че да го осведомят за най-близкото му бъдеще и за бъдещето на неговата епоха би било опасно в случай, че наруши или променени пътя на историята и на своя живот.

По този начин му отнеха знанието за личната му история от 20-ти век. На него му било позволено да знае и да изследва всичко останало.

След смъртта си той оставя събраните си бележки на любимия си студент Джордж Папахазис. Той е доста изненадан, че Паул Диенах прави това.

Отначало е мислел, че се занимава с роман, но след това осъзнава все повече и повече какъв е материалът.

2000-2300 след Хр. – Човечеството все още се бори с проблемите на пренаселеността, екологичното унищожаване на околната среда, икономическите неравенства, грешната парична система, липсата на подходяща храна за всички хора и с малки локални войни.

През 2204 след Хр. е извършено мащабно колонизиране на планетата Марс, където се заселват 20 милиона души. Но през 2265 след Хр. огромно природно бедствие ги убива. Никога повече човечеството не прави опит да колонизира Марс.

2309 след Хр. – В резултат от натрупаните и нерешени проблеми на Земята става още една голяма катастрофа − великата глобална война. Голяма част от цивилизацията такава, както я знаем, спира да съществува. Унищожаването поразява почти напълно жълтата и черната раси.

2396 след Хр. – Тази голяма промяна води до окончателното установяване на Световен парламент на Земята. Той е съставен  от учени, технолози и хуманитарни фигури. Парите вече не съществуват. Пренаселеността, климата, храненето и екологичните проблеми са решени.

Но не е решен напълно проблема с тиранията. Летоброенето започва отново от година 1, тоест 2396 (както по времето на Иисус Христос). Независимо от това, Световното правителство е форма на тоталитаризъм, а националните правителства се противопоставят пряко или косвено още няколко столетия.

3382 след Хр. Забележителен феномен възниква сред човечеството. Хората един след друг внезапно придобиват нова духовна способност, която може да се нарече хипер-визия или хипер-интуиция.

Пряк достъп до „великата Духовна Светлина“ или „Директното Знание“ с изключително мощни и изумително качествени съзидателни сили. Това представлява и мутация на човешкия мозък.

3400-4000 след Хр. Нов „Златен век“ настава сред човечеството почти 1000 години след „тъмната епоха“. В Глобалното правителство вече няма учени и технократи. Има „Универсални създатели“.

Личности, които съчетават едновременно качествата и способностите на философ, художник, учен, адепт, мистик и т.н. Всичко в обществото е безплатно − дрехи, дом, храна, транспорт и т.н. Не съществува частна собственост и единствените неравенства са на база чест и добро име.

Хората вече не измерват успеха в живота си с технологични и материални стандарти на живот, а главно със своето емоционално, умствено и духовно развитие и самоусъвършенстване.

Хората работят само 2 години през целия си живот за период, еквивалентен на периода между сегашните 17 и 19 години. Населението на Земята е по-малко от един милиард души и има изобилие от продукти за достоен живот.

Законите в обществото са сведени до само няколко, тъй като негативни или престъпни намерения на хората в обществото почти липсват.