“Окей” – най-употребяваната дума в света
Окей. О.К. Ок. Или пък Okay. Това е, впрочем, първата дума, изречена от човек на Луната. Американска дума, както са американски и джинсите.
Както думата, така и панталоните са създадени през 19 век. И думата, и джинсите се използват широко, но не и при официални случаи. Така поне пише Алън Меткалф в своята забележителна книжка “OK – The Impossible Story of America’s Greatest Word” (В превод: “Невъзможната история на най-великата дума на Америка”).
В книгата авторът се опитва да проучи етимологията на този израз. Теориите за произхода на думата се не по-малко от начините за изписване. Някои твърдят, че е от гръцко потекло: “ола кала” означава на гръцки “всичко е добре”.
Други пък се кълнат, че идва от финландското “ойкеа”, което ще рече “наред, правилно”.
Упорито се тиражира и твърдението, че думата идва от неправилно изписаната команда на френските докери, с която изпращали корабите към пристана: “Au Quai!” – “На кея!”.
Има и редица индиански връзки. Така например на езика на племето Чоктоу изреченията, съдържащи твърдения, завършват с думичката “оке”, която има значението на удивителен знак.
Всичко това звучи много интересно, но не е вярно. Истината е много по-причудлива и може да бъде открита в едно ситно напечатано съобщение на вестник “Boston Morning Post” от 23 март 1839 година.
Информацията на вестника е посветена на един хумористичен клуб, а думичката “окей” е замислена като правописна игрословица: във въпросната статия “окей” е погрешно изписаната абревиатура на all correct (всичко правилно).
В онези години вестниците били пълни с подобни правописни шегички. Малко преди споменатата дата в същия вестник един журналист се измайтапил със съкращението “O.W.” – погрешно написано съкращение на “олрайт” (all right).
Игрословиците със съкращения придобиват широка популярност по онова време и биха могли да се сравнят с днешния опростен и профанизиран правопис в SMS-ите.
В далечната 1839 г. “изобретателят” на думичката “окей”, някой си Чарлс Гордън Грийн, толкова харесва собствения си виц, че през следващите седмици не спира да го използва. И както често става с ината човешки – един хубав ден по-мекушавите характери си казват “окей” и също взимат думичката на въоръжение.
Думата “окей” още същата година започва да се появява из вестници във Филаделфия, Ню Йорк и Вашингтон. А оттам се разпространява като вирус и завладява постепенно целия свят.
По dw.com