Графитът – открит случайно, след буря
Графитът е открит случайно, след една много силна буря през 16 век в Англия, в местността Бороудейл, когато местните хора намерили изкоренено дърво. Под него нов непознат минерал, който веднага влязъл в употреба.
Така било открито първото голямо находище на графит. В самото начало англичаните го използвали единствено, за да маркират корпусите на корабите си. Графита вършел чудесна работа, защото не се отмивал от водата и се нанасял с лекота.
За да различават овцете си овчарите започнали да ги боядисват с него. Художниците го използвали, за да рисуват. Италианците установили че може да се разцепи на тънки дълги парчета, което правело рисуването много по –лесно.
Подлагането на графита на термична обработка при температура по-висока от 3000 градуса по Целзий и високо налягане, води до преобразуването му в друга алотропна форма на въглерода – диамант.
Разновидности на графита са още коксът, саждите, активния и дървесният въглен, които се състоят от микроскопични графитови кристали.
Графитът е сиво-черно непрозрачно вещество със слаб метален блясък. Той е мек и мазен на допир, високотопим и електропроводим. Графитът лесно се разслоява на люспи. При слабо триене, например върху хартия, оставя тъмносива следа.
Графитът може да се добива от открит или подземен рудник. След това обикновено се нуждае от обогатяване.
Най-големи производители на графит по света са Китай, Индия, Бразилия, Северна Корея и Канада. В България има малки залежи в Родопите.
Имената на химичните елементи Quiz
