Любопитно

Парадоксът на антиоксидантите или краят на витамините

Данните ясно показват, че високи дози на витамини и добавки повишават риска от сърдечно-съдови заболявания и рак. Поради тази причина, нито една национална или международна организация, отговорна за общественото здраве, не ги препоръчва.

През 1996 изследователи от Института за изследване на ракови заболявания „Фред Хъчинсон” в Сиатъл изследват 18 000 души, изложени на влиянието на азбест, които са със завишен риск от рак на белите дробове. Участниците в изследването получават витамин А, бета-каротен, двете заедно или нито едната добавка.

Учените рязко прекратяват изследването, когато откриват, че тези, които приемат витамините и добавките, умират, респективно, с 28% и 17% по-често от рак и сърдечни болести, отколкото хората, които не получават витамини.

През 2004 г. изследователи от Копенхагенския университет разглеждат 14 произволно избрани случая, в които участвали повече от 17 000 човека, получавали витамин А, С, Е и бета-каротен, в опит да се открие дали антиоксидантите предпазват от рак на дебелото черво.

Отново, антиоксидантите не успяват да отговорят на очакванията. Авторите заключават следното: „Не успяхме да открием доказателство, че антиоксидантите имат свойството да предотвратяват гастро-интестинални тумори; точно обратното, изглежда, че увеличават смъртността в такива случаи”.

Когато същите тези учени оценяват седемте най-добри изследвания, те откриват, че смъртността в 6% по-висока сред хората, които приемат витамини.

През 2005 изследователи от Училището по медицина „Джон Хопкинс” оценяват 19 проучвания, включващи повече от 136 000 души, и откриват повишен риск от смърт, свързана с приема на витамин Е.

Доктор Бенджамин Кабайеро, директор на Центъра за човешко хранене към училището за публично здраве „Джон Хопкинс Блумбърг”, казва следното: „Това потвърждава вече изказаните мнения.

Няма доказателства, че витамините, особено витамин Е, трябва да се приемат като хранителна добавка. Идеята, която хората имат за витамините, и това, че те няма да им навредят, не е толкова проста”.

Същата година, изследване публикувано в Журнала на Американската медицинска асоциация изучава повече от 9 000 души, които са вземали високи дози витамин Е в опит да се предпазят от рак; резултатът е, че тези, които са приемали витамин Е, са по-склонни да развият сърдечна недостатъчност от хората, които не са взимали хранителни добавки.

През 2007 изследователи от Националния онкологичен институт изследват 11 000 мъже, които са или не са приемали мултивитамини. Излиза, че тези, които са ги приемали, са два пъти по-застрашени да умрат от напреднал стадий на рак на простатата.

През 2008 в преглед на всички съществуващи изследвания, обхващащи повече от 230 000 души, които са или не са получавали допълнителни антиоксиданти, става ясно, че витамините повишават риска от рак и сърдечни заболявания.

На 10-ти октомври 2011 изследователи от Университета в Минесота оценяват 39 000 жени в напреднала възраст и откриват, че тези, които са приемали мултивитаминни добавки, магнезий, цинк, мед и желязо, умират побързо от тези, които не ги приемат.

Те заключават, че „въз основа на съществуващите доказателства, няма оправдание за широко разпространената употреба на хранителни добавки”.

Два дни по-късно, на 12-ти октомври, изследователи от Клийвланд клиник публикуват резултати от изследването на 36 000 мъже, приемали витамин Е, селен, двете заедно или нито едната добавка.

Те откриват, че при тези, които са получавали витамин Е, съществува 17% по-голям риск от рак на простатата. В отговор на изследването, Стивън Нийсън, председател по онкология в Клийвланд клиник, казва, че „идеята за мултивитамините е продадена на американците от нутрицевтичната промишленост в опита ѝ да генерира приходи.

Никога не е имало научни доказателства в подкрепа на използването на добавки”. На 25-ти октомври, заглавие в Уолстрийт джърнал пита „Това ли е краят на витамините?”. Изследванията, обаче, не влияят на продажбите. През 2010 витаминната индустрия печели 28 милиарда долара, с 4,4% повече от предходната година.

Но как е възможно това? Имайки предвид, че свободните радикали увреждат клетките – и, че хората, чието хранене е богато на вещества, неутрализиращи свободните радикали, са по-здрави – защо изследванията показват, че допълнителният прием на антиоксиданти всъщност вреди на организма?

Най-правдоподобното обяснение е, че свободните радикали може би не са чак толкова зли, колкото всички си мислят. Въпреки че свободните радикали наистина могат да увредят ДНК и клетъчните мембрани, това не винаги е нещо лошо.

Хората имат нужда от свободни радикали, които убиват бактериите и елиминират нови ракови клетки. Но когато приемат големи дози антиоксиданти, балансът между производството на свободни радикали и тяхното разрушаване може да се наруши, причинявайки едно състояние, в което имунната система не успява да убие вредните нашественици в организма.

Изследователите наричат това „парадоксът на антиоксидантите”. Ето защо нито една национална или международна организация, отговорна за общественото здраве, не ги препоръчва.

theatlantic.com

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Follow by Email
Facebook
Google+
https://quizshow.online/paradoksat-na-antioksidantite-ili-krayat-na-vitaminite">
Twitter