Посрещаме Бъдни вечер

Днес празнуваме един от най-светлите християнски празници – Бъдни вечер. Това е денят преди Рождество Христово, който е посветен на дома и се празнува семейно от всички християни. Семейството се събира в очакване на раждането на Божия син – Иисус Христос.Според библейското предание, на Бъдни вечер започват родилните мъки на Дева Мария. Тази вечер е начало на празненството, възславящо Христовото рождение.

Християнският празник, който предшества раждането на Божия син, българите наричат „Малка Коледа”, „Суха Коледа”, „Детешка Коледа” или по-рядко – „Мали Божич” и „Крачун”. Трапезата на Бъдни вечер е тържествена, но и постна тъй като днес е последният ден от Рождественския пост.

На трапезата трябва да има нечетен брой – 7, 9 или 11 ястия. Това са 3 от свещените числа на древноюдейската Кабала. Гозбите обаче са постни.На трапезата трябва да има: варено жито, варен фасул, сърми, пълнени чушки с боб (или ориз), ошаф, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино. В някои краища правят също тиквеник, зелник и малка пита, в която е скрита паричка (на когото се падне, ще бъде щастлив цялата година). Според традицията, колкото повече са ястията, толкова по-богата ще е годината.

В четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех. Това се прави, за да се осветят четирите краища на света.Вечерята започва с прекадяването на трапезата, стаите, оборите и градината, за да се прогонят злите духове. После се прочита Господнята молитва. Чак след това се разчупва обредния хляб.

Първото парче символично се оставя за Богородица и починалите, после за къщата, а следващите се раздават на всеки член от семейството според възрастта, както и на домашните животни. След приключване на вечерята трапезата се оставя неприбрана, в символ на очаквания гост.

И докато жените подготвят празничната вечеря, мъжете отсичат  бъдника – пън от плодовито дърво, който горял цяла нощ на 24 срещу 25 декември в огнище дебел пън от дъб или круша, който символизира Световното дърво (крепящо реда и хармонията в света). То трябва да бъде запалено от най-възрастният и да бъде оставено да гори цяла нощ.

Този огън има пречистваща сила и пази от зли сили, а според народните вярвания точно в навечерието на Коледа небето и адът временно се отварят и сред хората бродят караконджули и таласъми. Пепелта от Бъдника не се изхвърля – една част се разпръсква за плодородие по нивите, а друга се пази като средство срещу зли сили.

На Бъдни вечер завършват и дългите 40-дневни коледни пости.Вечерта на 24 декември обикалят и коледарите – мъже – ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Те поставят началото на Рождество Христово. Коледуването започва с полунощ на 24 срещу 25 декември.

Освен Бъдни вечер, днес празнуваме и имен ден, тъй като почитаме и паметта на света преподобномъченица Евгения
Имен ден празнуват, носещите имената Евгени, Евгения, Жени, Бистра, Благороден, Благородна, Малчо (от словосъчетанието Малка Коледа), Малик, Мален, Малена, Малин.