Сентинелците: най-изолираните хора на света

Сентинелците живеят в почти пълна изолация от 60 хиляди години. Според изследователите все още не са се научили да правят огън. Поддържат го със сложна процедура за съхраняване на тлеещи въглени в глинени съдове.

Те са може би единствените хора, останали незасегнати от съвременната цивилизация. Заради енергичната им съпротива срещу всякакви опити за контакт с външния свят, тези хора и голяма част от тяхната култура остава загадка.

Но все пак благодарение на добрата работа на местни правозащитни групи като Survival International, разполагаме с някаква информация за тази общност.

Сентинелците обитават остров Северен Сентинел, с площ 72 км², намиращ се в Бенгалския залив между Индия и Мианмар, недалеч от територията на индийските острови Андаман и Никобар.

Може да се отиде там нелегално, като се прекосят пет морски мили от остров под индийска юрисдикция. Но преди всичко трябва да се уважи традиционния им начин на живот и да бъдат  предпазени от външни болести, за които те нямат имунитет.

На теория дори сравнително безвредна болест от градския свят би могла да предизвика катастрофална епидемия на целия остров, тъй като имунната система на сентинелците никога не е влизала в контакт с патогена.

Техният език е изненадващо различен от другите групи, живеещи на близките острови, като Андаманските острови, което означава, че са живели в изолация стотици, ако не и хиляди години.

Те най-вероятно са директни потомци на първите хора, заселили се в Югоизточна Азия по време на ранния палеолит като запазват начина си на живот от тези древни времена.

Първото свидетелство за съществуването на племето на остров Северен Сентинел е от 1771 г., когато един британски топограф съобщава за огньове през нощта на острова.

Използвайки доклади от хора, които са наблюдавали острова отдалечено на лодка, изследователите смятат, че островните жители живеят в 2 до 6 групи. Селищата им се състоят от два различни вида къщи: големи обществени колиби и временни заслони без стени.

Към края на 19-и век военноморският офицер Морис Видал Портман влиза в контакт с няколко андамански племена в Бенгалския залив. Според Survival International неговата група отвлича една възрастна двойка и няколко деца от остров Северен Сентинел в “интереса на науката”.

Той ги закарва в Порт Блеър, столицата на островите Андаман и Никобар, където повечето от тях бързо се разболяват и умират от инфекциозни заболявания.

Няколко деца от Северен Сентинел се завръщат на острова и най-вероятно са били носители на инфекциозни заболявания, с които са се заразили по време на краткия си престой във външния свят.

От 70-те до 1996 г. индийските власти направиха няколко пътувания до острова с мирен, ако не и наивен, опит да установят контакт със сентинелците. След протестите на местните правозащини групи тези контактни пътувания официално са прекратени.

След земетресението в Индийския океан през 2004 г. бяха изпратени хеликоптери, за да се види дали някои отдалечени островни общности имат нужда от помощ.

Докато индийската брегова охрана лети над Северен Сентинел вижда как един островитянин стреля по тя със стрели, за да ги прогони (на снимката горе).

Няколко години по-късно, през януари 2006 г., двама рибари бяха убити от островитяните от Сентинел, след като лодката им случайно се приближи до острова.

Наскоро светът бе удивен от новината за смъртта на младия американски мисионер Джон Чау (John Chau), който заради своите погрешно насочени усилия бе убит от една от най-изолираните племенни групи в света – сентинелците.