Сините дупки: страховитите подводни кладенци

Сините дупки са природен феномен, който се среща в много морета по света. Тези подводни кладенци или пещери са се формирали някога на сушата в плитчините на крайбрежни райони, където обикновено има варовикови скали. Наситеният тъмен цвят се дължи на прозрачността на водата и на белия карбонатен пясък на дъното.

Циркулацията на водата в тях е слаба и често под определена дълбочина кислородът е изчерпан. Такава среда е неблагоприятна за повечето морски организми, но все пак може да поддържа голям брой бактерии.

Тъмносиният цвят се дължи на високата прозрачност на водата и ярко белия карбонатен пясък. Синята светлина е единствената, която се запазва от целия цветови спектър във водата и успява да бъде отразена от пясъка и да се върне обратно.

Най-дълбоката синя дупка в света е дълбока 300,89 метра и се намира в Южнокитайско море. Нарича се Драконова дупка или Лонгдонг.

В горната част на дупката са намерени над 20 вида организми, а на дълбочина под 100 m – нито един. Повечето сини дупки, обаче, са дълбоки около 100 – 120 m. Диаметърът на окръжността обикновено варира от 25 – 30 до 300 m.

Сините дупки обикновено съдържат вода, повлияна от приливите и отливите, със сладък, солен или смесен състав. Те се простират под морското равнище и може да водят до подводни пещери или проходи.

Добре познати примери за такива дупки могат да бъдат намерени в Южнокитайско море, Белиз, Бахамите, Гуам, Австралия и Египет.