Свети Димитър поставя началото на зимата

На 26 октомври Българската православна църква почита паметта на Свети великомъченик Димитрий Мироточиви и Преподобна Димитра Доростолска.

Според народния календар Димитровден бележи началото на зимата. Поверие гласи, че в полунощ срещу празника небето се отваря, след което се очаква и първият сняг.

Според народните вярвания от деня, известен още като Митровден или Разпус, започва подготовката за т.нар. “миши празници” на следващия ден.

В старопланинските райони стопаните следят за първия гост, който прекрачи прага на къщата. Ако той е добър и имотен човек, вярват, че следващата година ще е здрава и плодородна.

Пълнолуние ли е в нощта срещу Димитровден, ще се роят пчелите и кошерите ще бъдат пълни с мед.
Вярва се също, че Свети Димитър е брат на Архангел Михаил – покровителят на отвъдния свят.

На 26 октомври на масата се слагат курбан от овче месо, яхния от петел, пита с ябълки, ракия, както и различни ястия от зеленчуци.

Свети Димитър бил роден през III век в гр. Солун, а баща му е тогавашният градоначалник. След неговата смърт император Максимиан Херкул възлага този пост на Димитър, който е приет с голяма радост и почит от жителите на града.

Като управител на Солун Димитър открито изповядва и слави християнската вяра. Недоволен от неговото поведение, император Галерий го хвърля в тъмница, а по-късно – на 26 октомври 306 г., нарежда да бъде убит.

Тогава християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун започват да го почитат като покровител на града.

Празникът на Свети Димитър се чества в Солун още от V век, а скоро след това е пренесен и в Тракия, и в Македония. Днес мощите на Свети Димитър се съхраняват в едноименната базилика в Солун, издигната на лобното му мястото.

Почитта към великомъченик Димитрий Солунски се разпространила по целия Балкански полуостров и особено на Света Гора (Атон), където се съхраняват частици от неговите мощи. В иконографията е изобразяван като конник на червен кон, който с копието си убива военачалника Лий.

Името на Св. Димитър е свързано и с историята на българския народ. През 1185 г., по време на двувековното византийско робство, братята боляри Асен и Петър обявили в Търновград, че не признават повече византийската власт.

Това станало на 26 октомври, на храмовия празник на построената от тях църква, наречена на Свети Димитър. Закриляни от него, през пролетта на 1187 г., след неуспешна обсада на гр. Ловеч, византийският император подписал мирен договор, който признал властта на Асен и Петър над Северна България.

Така започнала историята на Второто българско царство.
На Димитровден празнуват Димитър, Димитрина, Димо, Дима, Митко.