За Шумен, Михай Шафран и шафрантиите…
Знаете ли, че на 26 февруари 1851 г. В Шумен е основан първият български оркестър от Михай Шафран по народност унгарец. В България идва след потушаването на Унгарската революция от 1848-1849 и се установява в Шумен.
През 1851 година основава първия български оркестър от 12 човека, съставен от учители, занаятчии и търговци, който изпълнява валсове, мазурки, маршове, полонези, кадрили, турски шаркии, някои оперни откъси и български народни песни и хора и за кратко време става твърде известен.
В него свири на флейта даже и Панайот Волов. Оркестърът посещава и съседни градове. Михай Шафран създава в Шумен и едно кафе-шантан, в което пеят и танцуват жени. По името на Шафран, и като аналог на турската дума шъфрънтъ , започват да наричат певиците и танцьорките шафрантии, т.е. леконравни жени.
Тя станала синоним на „гювендия“, т.е. жена с леко поведение. Името на унгарския маестро остава заплетено в етимологията на думата.
Образът на композитора и неговите оркестранти, сред които и самият Добри Войников, са запечатани върху най-старата българска фотографска снимка и тя се пази във фонда на държавния архив в Шумен. Направена е от пътуващ фотограф през 1851 г., но на нея за жалост няма заснети „шафрантии“.
В този ред на мисли освен шафрантиите Шумен претендира да е дал на страната си и първия регламент за червените фенери. Някъде на сегашната улица „Цар Освободител“ светнали първите червени фенери.
В онези военни времена тяхната поява доказано намалила блудствата и изнасилванията сред цивилното население.
А те не били рядкост, разказва Мишо Йорданов. Затова в началото на миналия век Шуменската община издала правилник за съдържателите на публични домове. Текстът въвежда критерии, по които собствениците на такива заведения могат да наемат работнички.
Под наредбата стои подписът на тогавашния градоначалник на българската община Евтим Друмев, годината е 1892 г., а заглавието „Приказъ за задълженията на съдържателите на публичните домове и на проститутките в гр. Шуменъ“.
Документът е от 15 точки. Никой не можел да държи публичен дом без позволение от общината. Блудниците трябвало да се преглеждат два пъти седмично при градския лекар срещу заплащане. Къпането не било толкова често – поне веднъж в седмицата.
Само здравите можели да проституират, а болните задължително се подлагали на лечение. Ако блудницата била по-млада от 18 години, задължително била разпитвана дали не е подлъгана да упражнява занаята, иначе я връщали на родителите Ӝ. Умивалник, сапун и чист пешкир били задължителни в стаите на дома.
