Защо харесваме дъждовния мирис?

Някои учени твърдят, че харесвамe дъждовния мирис, тъй като предците ни вероятно са разчитали на дъждовното време за да оцелеят.

Тази  специфичната миризмата, която усещаме след падането на дъжд си има име. Наречена е  Петрикор.  Думата произлиза от гръцките πέτρα – „камък“ и ἰχώρ – течността, която тече във вените на боговете от гръцката митология.

Петрикор се употребява за първи път през 1964 г. от двама австралийски изследователи, Изабел Джой Беър и Ричард Томас, за статия в списание „Нейчър“. В нея авторите описват как миризмата произлиза от масла, отделяни от някои растения по време на сухи периоди, които биват абсорбирани от глината в почвата и скалите.

По време на валеж от дъжд маслата се извеждат във въздуха заедно с друга съставка, геосмин, метаболичен вторичен продукт на някои актинобактерии, която се изпуска от мократа почва, като така се произвежда отличителния мирис.

Друг аромат, свързан с дъжд, е озонът. По време на гръмотевична буря мълнията може да раздели кислородните и азотните молекули в атмосферата, а те от своя страна да се рекомбинират в азотен оксид.

Това химично вещество взаимодейства с други такива в атмосферата, за да образува озон, който има остра миризма, леко напомняща на хлора.